Боряна пие сок с кмета на Бон

Боряна Динева стана лице на вегетарианско списание в Германия.
Немците мислят фолкпевиците ни за проститутки, разкрива хубавата нашенка .

Февруари 2004 г., Татяна Томова, България в-к Марица

Миналата седмица с приятели пихме сок с кмета на Бон. Страшно готин човек, ангажиращ се, забавен, много земен. Отдели ни почти час, можеше да споделим мнение по всеки въпрос, не само по сериозни теми, разказва 22-годишната Боряна Динева. Говорихме за Бон, за международните му връзки, за България, за студентския живот, за партитата. За пореден път се убедих колко са готини хората тук, в Германия. В България не съм имала "честта" да си говоря с кмет. Виж, тук всичко става.
Боряна е родена в Мездра. Като малка живяла пет години в Русия и три в Германия. Следвала в ХТМУ - София. Въпреки че лекциите и изпитите там били на немски, материалът бил достъпен. На Запад е далеч по-сложно - смачкват ни от лекции и упражнения. Хубавото обаче е, че материалната база е далеч по-добра от тази в България, разказва Боряна. По-късно хубавата нашенка учила "Химия" във Виена. Продължила образованието си във Франкфурт на Майн. В момента Боряна се мести в Бон. Започва курс по икономика в Studienkolleg. Това е колеж, който е част от университет и подготвя чужденците за следването им в Германия. По-късно Боби смята да запише "Международни икономически отношения". Замисля се и за още една специалност.
Бон е красив град с доста старинни постройки в центъра. Той е малък, уютен, тих - такива са първите ми впечатления от него. Ще живея в квартал, който се нарича "Елхова гора". Доволна съм - горичка в града, смее се Боряна. Недалече от Бон е Кьолн. Всеки е чувал за прочутата кьолнска катедрала. Красота, направо те плаши с величието си. Кьолн страшно много ми харесва. Там има и много магазини. А голямата ми страст е да пазарувам, казва Боби.
В свободното си време българката спортува, среща се с приятелки, ходи на кино, на басейн. Свири и на пиано. Не бях го правила от десетина години, така че сега полека пак навлизам в материята, признава Боби. Ходя на курсове по езици - английски и испански. Испанският стана друга моя страст. Толкова се увлякох по него, че след два месеца вече можех да водя нормален разговор. Имам колежка от Еквадор, с която си говорим. Испанският е доста темпераментен. Един приятел казва, че е идеален да се караш на него, смее се Боби.
В дискотека се запознах с Мириам Анселм, която работи в две списания и отговаря за снимките към статиите. Тя ми направи "sed-card" - един вид каталог, който е доста скъп - 500-700 евро, разказва Боряна. Решиха да ме вземат за реклама на едното списание. Казва се "Vegetari6 Fit!". В него се разглеждат проблемите на вегетарианството - рецепти, начин на живот, съвети. Снимката излезе добра и ще се появявам на цяла страница във всеки брой на журнала през 2004 година. Ако имам късмет, и по-нататък. Шефът на списанието определено бил доволен. Похвалил на оперативка Мириам и й повишил заплатата с 200 евро. Което не е малко за една снимка. Забелязали ме и от едно рекламно бюро. От него имам ново предложение. Става въпрос за реклама на здравна организация.
Това не са първите стъпки на Боряна в модата. Докато живеела във Виена, тя е била рекламно лице на две прочути марки - "Pimkie" и "Jones". "Pimkie" е известна верига за стилни тийнейджърски дрехи в Европа. Има магазини във Франция, Германия, Белгия, Испания, Австрия, Италия, Полша. "Jones" са малко по-различна класа, най-вече като цена. Магазините са австрийски. Самата марка набляга повече на авангарда. Имат странен стил, който обаче не може да се опише, разказва Боряна.
За рекламните снимки й сложили толкова грим, че имала чувството, че е с някаква мека маска. А като се погледнала в огледалото, не била променена кой знае колко. Преди снимките й поискали мерките, за да знаят какви дрехи да й вземат. Аз съм висока само 162 см., което обаче нямаше значение за тях, разказва Боряна. Важното е да не си много пълна, да имаш хубава усмивка, лицето ти да е лесно за гримиране. И така, оказа се, че са ми взели много големи дрехи. След като се преоблякох отново, останах доста доволна. С всеки тоалет сменяха прическата и грима. Визажистката, която се занимаваше с това, бе доста известна във Виена, гримираше моделите на известни списания като "Max" и "Wienerin".
Дали ме мъчи носталгията? Само семейството ми липсва, но го виждам достатъчно често, за да преодолея тъгата, казва Боби. По празниците обикновено сме заедно. На миналата Нова година бяхме в Париж, сега пътувахме до Египет. Отначало ми липсваше слънцето на България - в Германия е мрачно, потискащо. Отдавна обаче не се сещам за него. Може би ми липсва съвсем мъничко, но животът ми вече е тук, казва Боряна. Тъжно ми е като се сетя за България. Като се прибера, гледката на трабантчета и лади до най-новите поршета и мерцедеси направо ме убива. Болно ми е за младите, за възрастните, за децата.
Българите тук живеят различно. Има някои, които идват само да поработят. Други учат здраво и родителите им ги финансират, разказва Боби. Някои мизерстват, други си живеят живота. Трудно е. Тук проличават силните характери, от кого може да излезе нещо и от кого - не. Това е големият кастинг на живота. Издържаш, свикваш и ставаш нещо. Или се връщаш в България и започваш пак да се стремиш да дойдеш тук. Или носталгията те надвива и си отиваш. Но тогава е страшно. Веднъж като видиш как живеят хората тук, после в България се депресираш, ядосваш се на несправедливостите и абсурдите в ежедневието. Брат ми например е на 15 г., малък е, но е много разочарован от родината. Откакто ми дойде на гости във Виена преди три-четири години, брои всеки ден, който му остава да завърши, за да напусне страната. Дразнят го "истинските" му приятели, които в нужда го забравят, неучтивите магазинерки, материалните момичета, мудните държавни работници, студът. На тези, които не са излизали от България, им е лесно да търпят фалшивия прогрес. Сигурно обаче усещат как държавата им изпива силите.
В Бон на българите им дават най-скапаните квартири, защото смятат, че те и без друго няма да учат, а само ще работят. Третират ни по-зле от арабите и турците. Трябва доста да се бориш, казва Боряна. На немците обаче България им харесва. В Германия има много реклами на наши морски и планински курорти. Наскоро един немец ми се похвали, че през лятото е бил в Слънчев бряг и това определено не е бил единственият път, когато ходи там. Каза ми обаче, че по телевизията давали проститутки, които пеят някаква много популярна в България музика. Сподели, че е противна. Бил чул също и "Мистерията на българските гласове" и от възхита тръпки го побили. Но немците нямат представа как живее средностатистическият българин, завършва Боряна.